Това не винаги е лесно...
Ричард Бах
Здравейте, Приятели, Колеги, Познати и Граждани!
Предварително благодаря, на тези от Вас, които ще имат търпението да отделят време и да прочетат написаното по-долу от мен.
Думата ми е по казуса Бедечка в нашия град Стара Загора. Подобни казуси има и в други градове в държавицата ни, така че обръщението ми е не само към Заралии.
В този призив моята цел са интелигентните хора. В случая това сте вие. А това, което искам да ви кажа е, че е време да вземем позиция. Трябва да го направим, прегазвайки през блатото на дезинформацията от страна на заинтересованите пряко или косвено да се строи квартал за сметка на унищожаването на парк Бедечка. И през гнусотията от хора, имащи претенциите да представляват някаква „истина“ за Стара Загора и имащи лицемерието да публикуват призиви на билбордовете си да гласуваме с НЕ на референдума „за да имат бъдеще децата“. Очевидно е, че става дума за техните деца. Как мислите, дали Вашите деца попадат в тази група, ако се последва призива им!? На фона на задължителния призив: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, резонен е въпросът: Дали точно за запазване на парка има нужда някой да купува или да продава гласове? Дори за тези, които не обичат да се напъват да мислят е пределно ясно, че такъв интерес имат на първо място, онези, които имат интерес да се строи. Защо ли? Защото всеки нормален човек би предпочел природата пред бетона. Защото най-естественият избор е да се запази парка. И много важно - в случая нашият парк просто трябва да се почисти и поддържа, а НЕ - да се изгради, както е зададено във въпроса. И накрая, но както се казва, не на последно място - в конкретния казус много по-подходящ би бил призивът: „Купуването и продаването на паркове е престъпление.“
Това, което ми се иска най-вече, във връзка с казуса Бедечка е изразявайки своето мнение, да се опитам да обобщя информацията, базирана на реалните факти и документи. Тъй като тя е много, моля прочетете поне следните документи, които обобщават развитието по казуса Бедечка до месец септември 2016 г.:
Мотивирано ПРЕДЛОЖЕНИЕ от кмета за промяна на ОУП и стартиране на процедура по измемение на ОУП и ПУП.
В резултат на това предложение през месеците януари-март 2017 г. се стига до Проект за изменение на ОУП.
Интересувам се и съм запознат с действията на общината и впоследствие. По време на визираните събития през 2016 г. нашият кмет изрично призова казуса да не се политизира. И докато горното действие и последвалите ги такива преди последните избори, будеха надежда, че се събуждаме от летаргичния сън, в който бяхме изпаднали като общество и най-вече като местно управление, обръщането на посоката след изборите меко казано буди недоумение и се опита да ни „приземи“ в илюзиите ни за запазването на парка.
През месец април 2017 г. в общината се сформира странна комисия за изясняване на казуса. Каква е била истинската цел на комисията, на етап, в който предстои да се гласуват промени в ОУП, е въпрос с неясен (поне за масите) отговор, но резултатът от нея са едни манипулативни суми, относно това, колко биха стрували за Стара Загора запазването на парка или застрояването му. Какво са си изяснили в крайна сметка в общината отново не е сигурно, но вместо да продължи вече започнатото, впоследствие в общината се „роди“ и решение за референдум. Какъвто и да е резултатът от него, обаче, едно ще се постигне в очите на „слепите“ - общината ще си „измие ръцете“, чрез гражданите. Управляващите или се уплашиха от собствените си решения от края на 2016 г. или други сили спомогнаха затова (или и двете), но те на практика се отказаха от тях, прехвърляйки отговорността на гражданите на града и общината.
Едновременно със странната промяна на посоката в действията на общината след изборите, особено възмущение предизвиква лицемерието и наглостта в действията на част от подкрепящите построяването на квартал на мястото на парк Бедечка. Обиди и лъжи в публичното пространство, открита манипулация, падение до публикации в пресата на „КОЙ“, обвинения към защитниците на парка в политически пристрастия от единия до другия край на политическата палитра (сякаш самите обвиняващи нямат такива или пък смятат, че властта им се полага по подразбиране), обвинения и заплахи във всички посоки, че са платени, че са наркомани, че са некомпетентни, включително и в посока, че действията им са опасни за националната сигурност и какво ли още не - помия и омраза, каквито човек може да бълва или под прикритието на фалшиви профили или ако е лично заинтересован под каквато и да е форма. На тези искам да им кажа, че хората (все едно в кои области са професионалисти) не са по-глупави от тях. И, че като им четем мненията в Интернет, спокойно можем да заявим, че не е необходимо да си компетентен в каквато и да е област, за да имаш по-компетентно мнение от такива като тях. Просто защото изразените мнения могат да бъдат квалифицирани като пристрастни, някои като открито злонамерени, както и по всякакъв друг начин, но ни най-малкото като експертни.
Изключително важно е да се отбележи, че всичко се прави без да се признава факта, че защитниците на парка, още повече в публични изказвания и публикации винаги отбелязват това, че истинските, честните наследници са жертви на действията и решенията на управниците в годините и декларират подкрепата си за уреждането на техните проблеми по законосъобразен ред, както и необходимостта от ревизия на всички вземани в годините решения. Да, запазването на парка е на първо място, но то не противоречи по никакъв начин на търсенето и намирането на справедливи решения на всеки отделен казус на всеки наследник, което е повече от естествено.
Ето защо подкрепата на каузата в защита на парка е наистина голяма. Тя е от истински честни и непредубедени интелектуалци като:
Ландшафтен архитект Тенко Дянков, автор на дендрологичния проек на парка - мнение;
Г-н Кънчо Матев, почетен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и почетен гражданин на град Стара Загора - обръщение към старозагорци;
Ландшафтен архитект Тодор Добрев, грижил се за облагородяването и поддръжката на парка през годините;
Архитект Петко Еврев, доктор по градоустройство и архитектура, ръководител на проектантския колектив, автор на проекта за изменение на ОУП - обществено обсъждане на ОУП и много други.
Техните имена трябва да се знаят и помнят, защото те от самото начало са преки участници в процесите и не се страхуват да казват истината, такава, каквато е била.
Трябва да се отбележи и подкрепата отвсякъде: природозащитни организации от всички градове, сблъскващи се с подобни проблеми, наследници на Митрополит Методий Кусев, млади учени и хора работещи в чужбина, запазили връзка с родното си място и много други знайни и незнайни, но мислещи с главите и сърцата си, люде.
Всъщност хората, подкрешящи каузата вече са прекалено много и няма как да бъдат изредени тук. Тук обаче има достатъчно място за: Респект! Имената и действията Ви са достойни да бъдат увековечени! Ще ми простят активните защитници на каузата Бедечка, но вашите имена и всеотдайност трябва да са предмет на отделна книга!
На този етап и при тази ситуация, обаче, цялата тази подкрепа не е достатъчна. Сега е необходима подкрепата на гражданите. Тези, които обикновено властимащите ни броят за „заспали“ (и не без основание), смятат ни за „некомпетентни“ (без всякакво основание), онези, които все сме недоволни и онеправдани (едва ли е без основание), както и тези, които са вечно пренебрегвани (пенсионери и хора в неравностойно положение)... и не само.
Относно референдума по казуса Бедечка
Изключително манипулативен е начинът, по който е зададен въпроса за референдума от общината. Идеолозите на такъв въпрос вероятно не са се замислили, колко граждани са чували, да не говорим колко от тях познават Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, още повече в детайли. Логични са, обаче, въпросите: А може ли да са се замислили и кой има интерес от така поставен въпрос!?! В крайна сметка, какво питат и какво казват на гражданите с този въпрос управляващите, нека всеки сам да прецени за себе си, но оценката на историята няма как да бъде позитивна, освен ако не си я напишат самите те.
Имайки предвид последното, вероятно за някои хора би било по-лесно просто да не гласуват на местния референдум. Това обаче е така само на пръв поглед. Всъщност не е така. Всеки знае, че като си скрива главата в пясъка, щраусът не може да избяга от лъва. Тук не става дума за политика, както е на изборите за местно и държавно управление и както ни убеждават янковци, куцаровци, беровци, рановци и др. подобни "величия“. Тук не е нужно с омерзение да избираме по-малкото зло и да псуваме. Сега трябва да гласуваме или за запазване на парк Бедечка или за нечия частна собственост и бизнес интереси.
ДА - означава ЗАПАЗВАНЕ НА ПАРКА, ПРИ СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ по отношение на ЗАКОНОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ И СОБСТВЕНИЦИ и РЕВИЗИЯ на случилото се в годините.
НЕ - означава картбланш за общината да разреши започналото бетониране и унищожаване на парка и най-лошото - ПРИКРИВАНЕ на закононарушенията на местните управници през годините.
Цялата история на парк Бедечка в събития и документи можете да проследите на следния линк - История. Допълнителна информация може да получите от сайта на Парк Бедечка - bedechka.org. За любителите на Facebook - Запазете Бедечка.
Допълнително има много публикации в Интернет пространството, но като цяло те са текущи снимки на ситуацията, къде по-пристрастни, къде по-безпристрастни, къде открито манипулативни, къде завоалирано такива, къде политизирани, къде чисто човешки, но на практика не са изследвания в детайли. Те могат да предизвикат у всеки емоция в едната или другата посока, но не могат да Ви кажат истината. Защото вашата истина може ще бъде Ваша, само ако сами я осмислите с главите си.
В заключение искам да обобщя собственото си мнение и да Ви призова:
1. Който има възможност да отдели час-два, да отиде и да се разходи из парка за отмора.
2. Запознайте се в детайли с казуса.
3. Всеки сам за себе си да измедитира и преосмисли събитията, свързани с конкректния казус и случващото се спрямо Българската природа въобще. Да спрем да обвиняваме някакви измислени „зелени“ в чудовищни измисльотини. Идете и се запознайте с тях. Те не се крият. Политическите им пристрастия са толкова разнопосочни, че в случая всеки който ги обвинява в тази посока е просто смешен. Точно обратното е, в случая ги обединява единствено една прекрасна кауза.
4. Всички, които не сте местни, моля информирайте се и си изградете позиция, защото тези проблеми касаят както средата в която живеем, така и чистотата във взаимоотношенията ни.
5. Всички местни, гласувайте на местния референдум на 18.06.2017 г.
Гласувайте с ДА, т.е. за ЗАПАЗВАНЕ НА ПАРК БЕДЕЧКА. Вероятността децата и внуците Ви да са Ви благодарни затова е много по-голяма от чувствата, които биха изпитали в обратния случай (освен ако не са лично облагодетелствани, но и тогава не е сигурно). Защото да заемеш позиция за запазване на един парк със сигурност е достойно. Даже не е необходима кой знае колко смелост. По-скоро е необходимо да преодолеем мързела и апатията си и просто да отидем да гласуваме.
Необходимо е да преодолеем и един човешки предразсъдък, свързан с личните си обвързаности с роднини, колеги, познати, и/или хора, от които сме по някакъв начин зависими и тяхното мнение по въпроса. Този предразсъдък допринася най-много за безхаберието ни. Но рано или късно трябва да използваме главите си и по предназначение.
По този повод ми се иска да споделя още един цитат от чудесния Ричард Бах: „Ние създаваме нашата собствена действителност.“
Чест прави, в някаква степен, на партиите, които не изразяват крайни мнения и опитват по някакви причини да поддържат добрия тон с умерени и относително безпристрастни позиции на лидерите си. Само, че днес е време да се заяви мнение, да е ясно кой на каква позиция е.
При все, че не съм така активен в защитата на човешките ценности, както защитниците на парка от все по-разрастващата се група Запазете Бедечка и Приятели, за мен е чест да подкрепя чистите Ви помисли и действия. Защото на първо място в казуса Бедечка става дума за СПРАВЕДЛИВОСТ. И ако за наследници и собственици на имоти в парка тя се изразява в неприкосновенност на „частната“ им собственост, то за хората на цял един град (а косвено и за хората въобще) тя има съвсем други измерения. И те са ЗАПАЗВАНЕ и ОБЛАГОРОДЯВАНЕ на един огромен съществуващ парк и РЕВИЗИЯ на действията на управниците в годините.
Така смятам аз.
С уважение към всички Вас!
Георги Георгиев, електронен инженер, по професия - IT специалист, иначе - обикновен гражданин. За успокоение на управляващите - нямам политически амбиции, а за нещастие на любителите на бетона - имам мнение, което изразих открито, предизвикан от събитията, но най-вече от публикациите в местните медии и в Интернет пространството.
П.П.
Винаги съм гледал на социалните мрежи в Интернет пространството като на клюкарник и не съм ги приемал като място за сериозни разговори. През годините (освен с няколко много близки хора) на практика не съм си позволявал да обсъждам важни теми и казуси в това пространство. Това е и едната от причините да нямам регистрация във Facebook. Другата основна причина е чувството за отговорност, свързано с поддръжката на профил в подобен тип мрежи. Изхождал съм от позицията „Кой съм аз, че да занимавам хората с моето мнение.“. Едновременно с това наблюдавам как всякакви хора пишат ли, пишат и с повод и без повод налагат собственото си мнение без каквито и да е предразсъдъци, нагло и безотговорно. Включително, а може би най-вече такива, които са се домогнали до властта. А особено нагло пишат такива, които са се домогвали до т.н. „високи“ етажи на властта. За всеобщо съжаление, чрез редакционната си политика, един наш местен вестник е прекрасна трибуна за такъв тип самозабравили се „величия“ (умишлено не го именовам и като закачка към аудиторията, към която се обръщам, защото съм убеден, че е достатъчно интелигентна да съобрази, а ако не се сети на момента, достатъчно е да проследи писанията по казуса в местната преса). Та мисълта ми е, че е невероятно как този тип хора се самоизживяват в публичното пространство като особено важни и уважавани в обществото, без какъвто и да е срам и приличие, камо ли с помисъл за чест и достойнство. Някои дори си позволяват да се изхвърлят, че някой, който работел за 400-500 лв. заплата не можел едва ли не да има мнение по отношение на важни проблеми на общината и т.н. От позицията на професионалист в своята си област, но и като човек, искам да заявя, че такъв тип хора са не просто смешници, те са жалки, но е много вероятно да не го осъзнават. Те не осъзнават и това, че един човек колкото повече говори, вероятността да говори глупости е толкова по-голяма. Това важи с особена сила за точно този тип хора. Във връзка с казаното дотук, е очевидно, че именно по тези причини (а и не само, разбира се) трябва да приемем, че за добро и за лошо, социалните мрежи всъщност са едно от средствата за достигане до големи групи хора.